Дано е доста често употребявана дума в българския език. Тя е изричана съвсем “добронамерено” за какво ли не и от кого ли не. Обикновено с нея се приключва разговора, като преди това е повтаряна многократно в него, досущ като в песента на Богдана Карадочева. Това дано изразява: вяра или надежда, че нещо ще се случи; пожелание за нещо да се случи. Зад тази дума понякога прозира – неискреност, безсилие, безнадеждност, нещата да се подредят от самосебе си. Към всичко това да добавим израза “Ха дано, ама надали”, с който се дефинира хумористичната `и противоречивост. Да си пожелаем по-малко да ни се налага да чуваме и изричаме тази натоварена със смислова неопределеност дума дано!

• WordPress